Месечен архив: февруари 2011

  • 0

Интересно за Оскарите!

Категория : Звезди

Oscar WagonВсе още подвластни на пищното раздаване на Оскарите, провело се късно снощи, решихме че ще ви е интересно да научите няколко интересни факта за най – престижното филмово събитие за годината.
Първото раздаване на наградите Оскар се провежда през далечната 1929 година, в една от залите на Холивуд Рузвелт Хотел. Присъстващите на частното събиране са били около 270 човека. Партито след церемонията по награждаването се провежда в хотел МейФеър. Билетът за церемонията е бил точно 5 долара, сума която в годините на Великата Депресия се е равнявала на дневното възнаграждение на средно квалифициран работник. Раздавани са общо 15 статуетки, в категории за най-добри главни и поддържащи актьори, най- добър режисьор, сценарист, за периода 1927-1928 година.
В самото начало победителите са обявявани цели три месеца преди церемонията, като тази практика е прекратена още при второто награждаване през 1930 година. От този момент в продължение на 10 години, списъците с победителите били раздавани на отбрани вестници, точно в 23.00 часа, в нощта на наградите. Методът на анонсиране, чрез публикация в пресата, бил успешно прилаган до началото на 40-те години, когато Лос Анджелис Таймс решава на своя глава да публикува всички победители, доста преди началото на самата церемония, като убива изненадата на всички участници.  Все пак сюрпрезирани не липсвали, тъй като актьорите успешно влезли в роля. Заради грандиозното фиаско, Филмовата Академия решава да промени регламента, съхранявайки имената на победителите в специални, запечатани пликове до самото награждаване. Този регламент остава непроменен и до днес.

Официалното име на известната златна статуетка е просто „Награда за принос“. Името „Оскар“ идва от архивната работничка Маргарет Херик, работеща за академията, която споделя пред колеги за голямата прилика между статуетката и чичо й Оскар. Друга градска легенда ни отпраща в 1936 година, когато актрисата Бет Дейвис печели престижната награда за главна женска роля. В речта си при награждаването тя споделя пред аудиторията, че статуетката  страшно много й напомня за бившия й мъж Хармън Оскар, като приликата е особено осезаема … от кръста надолу.
Друг интересен факт е, че златната статуетка, реално не съдържа никакво злато. Сплавта на оскарите съдържа: 93% калай, 5% антимон и 2 % мед.


  • 0

История на Шампанското!

Категория : Знаете ли, че…

champagne
t
Докато повечето хора свързват създаването на шампанското с името на бенедектинския монах Дом Пиер Периньон (живял в периода 1638 г. – 1715г.), малко знаят, че всъшност той прекарва години от своя живот в опити да спре процеса на газиране на виното, предотвратявайки появата на считаните за досадни, по онова време, балончета.
 
Всичко започва от първоначалното желание на Периньон да обслужва нуждите на Френския двор от бели вина. Тъй като в района Шампан отглеждането на тъмни грозда било в пъти по-лесно от белите сортове, Дом Периньон измислил способ да извлича бял сок именно от тъмните сортове. Но поради сравнително студения климат на района вината трябвало да ферментират две години, като втората година задължително в бутилка. В резултат Дом Пиер получил пенливо газирано вино, наситено с балончета от въглероден диоксид. Вино в подобно състояние, през 16 век, се смятало за абсолютно развалено. Ужасен от резултата, Периньон се впуснал в опити да премахне газирането, но крайно неуспешно, за щастие на милионите почитатели на шампанското по света.
 
За огромна изненада на Периньон, новото пенливо вино се превърнало в голям хит, както във Френския, така е в Английския кралски двор. 
Наздраве!
 
 

  • 0

Един Чипс, Моля!

Категория : Здраве и Красота

Кой не обича тънките, хрупкави, златисти, калорични кръгчета чипс, предлагани под път и над път. Трудно е да си представим, че любимият на малки и големи чипс тази година навършва 154 години. Днес заклеймен за вредна храна, гъмжаща от мазнини, оцветители, сол и празни калории, чипсът първоначално е създаден за висшето общество на САЩ.

За „бащи“ на чипса спорят трима души – легендарният американски милионер Корнелиус Вандербилт и съдържателите на скромно хотелче в Саратога (Ню Йорк) Спрингс и Джордж . През далечната 1853 г. Вандербилт отсяда в хотела на Спрингс и по време на обяда си, поръчва пържени картофи. Порцията от едри, мазни полусурови парчета картофи никак не се понравила на магната, затова той неколкократно връщал порцията, като всеки път готвача нарязвал картофките все по-тънко и по-тънко, докато накрая те станали тънки като лист хартия. Поради невъзможността да набоде чипса с вилицата си, Вандербилт понечил за пореден път да върне чинията си, докато не вкусил от хрупкавото изкушение. Изпадналият във възторг клиент от знатно потекло, не искал да вкуси нищо друго през престоя си в хотела. Новото ястие веднага попаднало в менюто на ресторната, под името Саратога Чипс.

През 1890 г. съдържателят на малка закусвалня на улица Кливланд – Уилям Тепенден привлича нови и нови клиенти със зрелищна реклама на любимия чипс. През 1926 г. втората стъпка в популяризирането му предприема Лора Скадер, изобретявайки фирмената му опаковка. В следствие на това, чипсът започва да пътува и на дълги разстояния, както и да се яде на най-разнообразни места. През 1929 г. е изобретена и първата машина за приготвяне на чипс, като заслугата за това е на самоукия механик Фриман Макбет. Чипсът става и причина за не едно съдебно дело, предимно срещу недобронамерени търговци. Един от тях приканвал клиентите си да използват чипса за… миене на лице и тяло, вместо ексфолиант. Друг пък публикувал следната рецепта за закуска: изсипвате чипса в дълбока купа, обилно посипвате със захар и поливате с плодов сок. Естествено, всички дела са спечелени.

През 1980 г. на бял свят излизат множество изследвания, доказващи, че прекомерната употреба на чипс има редица неприятни последствия върху здравето. Любимата американска храна съдържа твърде много калории, а доста от веществата в мазнината, се обявени за канцерогенни. И ако все пак много ви се прияде, винаги може да си го направите в домашни условия, като си спестите доста вредни и неприсъщи за човешкия органзиъм добавки.


  • 0

Да Чукнем на Дърво!

Категория : Знаете ли, че…

Запитвали ли сте се някога откъде произлиза известният израз „да чукна на дърво“. Има няколко версии за произхода на магическите думи, прогонващи лошия късмет, но най-правдоподобните според повечето антрополози и историци са следните:

В древни времена  е съществувало поверие, че дърветата са обитавани и пазени от добри духове. Почитта към дърветата и техните пазители води началото си още от самото възникване на човешката цивилизация. Свещеният за Зевс дъб е бил почитан и уважаван от древните гърци,  не по-малко от другите обитатели на Олимп. Келтите също почитали духовете – пазители на природата и дърветата, като вярвали, че допирът до дърво носи щастие. Според ирландския фолклор чрез допира до дърво хората изказват своята искрена благодарност към леприконите за късмета, който носят.

Езическите народи в предхристиянския период също са били подвластни на култа към духовете – пазители на майката природа. След навлизането на Християнството, дървеният кръст също се превръща в символ на късмета, но много учени смятат, че това е интерпретация на вече съществуващи езически обичаи и практики.

Друга хипотеза ни отвежда към 15 век и еврейските гонения предприети от испанската инквизиция. По онова време еврейските храмове (синагоги) били изграждани от дърво, явявайки се като единствено скривалище за преследваните. За да получат достъп до дървените убежища, евреите измислили специално кодирано почукване, чрез което се идентифицирали пред ключаря. Тъй като това почукване върху дървената фасада спасило хиляди животи, фразата „да чукна на дърво“ се превърнала в символ на добрия късмет.


  • 0

Топ 5 на Най- Големите Открития

Категория : Знаете ли, че…

exploding blub 3
Наскоро компанията Теско Мобайл (Tesco Mobile) проведе проучване измежду 4000 от своите клиенти, кои според тях са 5-те най-големи открития за всички времена, променили изцяло живота на човечеството. Не, електрическта крушка не печели първото място, но тази снимка наистина много ми харесва:)))
На първо място, като най- великото откритие за всички времена,  е класирано колелото. Това творение на човешката мисъл е датирано на повече от 5 500 години. Според намерените при разкопки артефакти, първото приложение на колелото е било в грънчарството (грънчарското колело) в Древен Вавилон – 3500 години преди новата ера.

На второ място е класирано откритието на братята Орвил и Уилбър Райт, а именно самолетът. Братя Райт са американски велосипедни механици, които на 17 декември 1903 г. извършват първият в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат. Изпитанието е извършено с моторен летателен апарат „Флайер І“, пилотиран от Орвил, като се задържа във въздуха 12 секунди и изминава разстоянието от 37 метра. На следващия ден Уилбър прави второ изпитание, като този път самолетът остава в небето 59 секунди, а изминатият път е 250 метра.В продължение на две години след успешните полети те усъвършенстват конструкцията на аероплана, като с него извършват около 200 полета. По-късно те построяват втори и трети самолет, като непрекъснато променят двигателите им и по този начин подобряват летежа им. През 1905 г. изминават разстоянието от 39 км за 38 минути и 3 секунди.

И ето идва ред и на третото място и електрическата крушка, която го заема, известна още под името „лампа с нажежаема жичка“. Лампата с нажежаема жичка всъшност е създадена, не от Едисон, а от  А. Лодигин през 1872. Уредът представлявал стъклен балон изпълнен с въздух, в който са запоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. Проблемът, обаче идва от факта, че при пускане на ток през лампата въглената пръчица свети не повече от половин час и изгаря. През 1875, Томас Едисон изтеглил въздуха от балона и така удължил живота й. По-късно, през 1890 А. Лодигин доусъвършенствал електрическата крушка, като поставил жичка от волфрам и изпълнил балона с азот.

На четвърто място е класиранo, едно сравнително скорошно творение, без което обаче животът ни днес би изглеждал крайно скучен и ограничен, а именно Интернет мрежата (World Wide Web). Просто казано Интернет е глобална система от взаимносвързани компютърни мрежи, която използва стандартен пакет от протоколи, обслужвайки милиарди потребители по целия свят. Корените на Интернет са в 60-те години на 20 век, когато Съединените щати финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпръснати компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 90-те години и популяризирането на множество нейни приложения във всяка една област на съвременния живот. За баща на Интернет мрежата (в днешния й вид) се смята 56- годишният  Тим Бърнърс-Лий – изобретил технологията WWW.

На 5-то място в престижна класация застава компютърът. Спорен е въпросът, кой точно е бащата на компютъра, но за един от основополжниците на компютърното дело се смята френският тъкач Жозеф-Мари Жакард, който преди 210 години създава автоматичен тъкачен стан, довел до истински преврат в текстилната индустрия. Той въвежда за пръв път перфокарти за управление на тъкачните станове. За сега няма компютър, носещ името на Жакард, но определно има такъв плат :))