Месечен архив: февруари 2011

  • 0

Захарното Цунами в Бостън!

Категория : Знаете ли, че…

Harrison, NY Train Wreck
Наскоро се навършиха 92 години от захарното цунами върхлетяло улиците на бостънския квартал Норт Енд (North End) през далечната 1919 година.
На 15 януари при производствена авария в дестиларната Пюрити Дистилинг (Purity Distilling) се пропуква огромен контейнер за съхранение на захарна меласа, с вместимост от над 2 милиона галона. Меласата е тъмен гъст сироп, остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика (или захарно цвекло), важна суровина за производството на ром, етилов алкохол, дори и на амуниции по онова време. Цялото съдържание от 2,3 милиона галона (или 8 500 тона) лепкава меласа заливат улиците на крайния бостънски квартал, под формата на огромна 5-метрова вълна с висока плътност, помитаща всичко пред себе си със скорост от 35 км/ч.
Вълната залива хора, животни, сгради и атомобили. Няколко жилищни и една административна сгради са напълно разрушени, част от трамвайната релсова мрежа унищожена, човешки жертви стават 21 души, като над 150 са ранени.
Кметът веднага сформира отряд, който да се справи с последствията от вълната и да почисти града от карамелената напаст, посредством огромни тръби с помпи, помпащи вода направо от пристанището.
Оказало се обаче, че солената вода не е в състояние да разтвори и отмие меласата, а напротив, в комбинация двете образували все така досадна лепкава, кафява пяна, за отстраняването на която били нужни няколко месеца тежък труд.
В наши дни няма и помен от алкохолната фабрика Пюрити Дистилинг. В някогашните й граници сега се разпростират модерен възстановителен център, парк и няколко детски площадки. Единствено малка мемориални плоча от черен гранит, разположена в центъра на парка, напомня за Бостънското Меласено Бедствие от 1919 година, класифицирано, като едно от най-странните бедствия в съвременната ни история.


  • 0

Петъчни Фобии !!!

Категория : Знаете ли, че…

 
The sailing ship Lynx, firing cannons, enters Morro Bay 02 April 2009.
 В древните времена петъците са смятани за най-късметлийските дни от седмицата, тъй като са подвластни на планетата Венера, символизираща любовта и късмета. Денят петък (Friday) води името си от скандинавската богиня на любовта и красотата Фрея. След навлизането и разпространението на Християнството, петъкът престава да бъде считан за късметлийски ден и се слага началото на един дълъг период на страхопочитание. Адам и Ева изяждат забранения плод на познанието в петък, както и умират в петък. Христос също е разпнат в петъчен ден. Фобията към петъците лавиеносно се разпространява, достигайки плашещи размери, оказвайки негативно влияние дори на икономиките на някои държави.
 
Векове наред моряците отказвали да предприемат плавания в петъчен ден. Поверието достигнало толкова мащабни размери, че започнало пряко да влияе на всички морски операции, били те икономически или военни. Загрижено за създалата се ситуация, британското адмиралтейство решава да сложи край на това суеверие и да докаже нелепостта му. Те конструирали нов кораб, чиито градеж нарочно приключил в петък. Морското кръщене на кораба бил в петъчен ден, като за име, специално било подбрано – H.M.S. Friday или Петък. За капитан на кораба бил назначен капитан Джеймс Фрайдей (в превод петък). За ден на отплаването естествено бил избран петъчен ден. След отплаването на кораба от пристанището, обаче той изчезва в хоризонта и никой, никога не чува повече за него. Това за щастие е само една градска легенда, чиято липса на достоверност беше доказана преди години. Все пак страхът от пътуване в петък продължава чак до началото на 20 век, като дори и в по-късни периоди в Европа автобусният и жп транспорт работят на най-ниските си нива точно през петъците.
 
Това за петъците, а сега да обърнем внимание и на числото 13, короновано за най-нещастното число. Вярва се, че страхът от това число, произлиза от факта, че примитивният човек не познавал числата след 12. Факт е, че числата след 12 си имат свои индивидуални имена, но те се сформират от имената на предходните 12 ( напр. тринадесет, четиринадесет, петнадесет и т.н.). С други думи числото 13 е началото на предица числа, смятани за неизвестна и непонятна територия, а неизвестността сама по себе си пробужда най-големите ни страхове. В Скандинавската митология числото 13 се свързва с гибелта на бога на светлината и мъдростта Балдур. Това става, когато плеядата от 12 бога се събрали на пиршество във Валхала – вълшебното царството на падналите в битка воини. Натрапвайки се на събирането, злият бог на огъня Локи, пронизва със стрела брат си Балдур. Тъй като Локи се явява 13-ият гост на пиршеството, числото 13 за дълго бива заклеймено, като число носещо отрицателна енергия.
 
През Средновековието английският крал Хенри III, прокарал закон, жестоко наказващ всяка фурна или пекар, продаващи хляб с по-нисък от обявения грамаж. За да не загубят ръката си (такова било наказанието), хлебарите решили да дават един допълнителен, безплатен хляб на всеки 12 закупени. 13-ият хляб е даван, като бонус компенсация в случай, че някой от другите хлябове е по-маломерен, а символичната му роля била, като вид подкуп към дявола, да не развали сделката.  13-ият хляб никога не се наричал с номера си, а бил известен, като „дузината на пекаря“.
 
Нещастното за едни число, за други е било повече от щастливо. Цивилизацията на Маите са боготворили и почитали числото 13, тъй като то въплащавало 13-те бога на отвъдния свят. Ацтеките пък трябвало да изкачат точно 13 стъпала до всяко едно от техните свещени места. Будистите всъшност почитат не един, а тринадесет Буди. В Юдаизма Господ се разкврива чрез 13-те компонента на щедрото милосърдие. Ортодоксалната еврейска молитвена книга съдържа 13-те принципа на вярата. Еврейските момчета празнуват своя Бар Мицва на 13 години.
Фобията от числото 13 се нарича трискаидекафобия, което идва от старогръцката дума за числото 13 (triskaideka).
 
Каквото и да си говорим, днес е последният ден от седмицата, така че на всички пожелаваме късметлийски петък и весел уикенд:)
 
 

  • 0

Мадам Бътърфлай на 104 Години!

Категория : Знаете ли, че…

KC 01
На днешния ден, през далечната 1904 година, в Миланската Скала е премиерата на Мадам Бътърфлай от Пучини. При свое посещние в Лондон, няколко години по-рано, Пучини гледа пиесата Мадам Бътърфлай, написана от Дейвид Беласко, базирана на историята на Джон Лонг. Завладян от увлекателния сюжет и силния женски образ на главната героиня, той започва работа по оперетната версия на пиесата заедно с италианските либрето майстори Джузепе Джиакоза и Луиджи Илика. Написването на Мадам Бътърфлай отнема на Пучини около две години. В този период, влизат и 8-те месеца, в които Пучини се бори с тежките поражения след претърпяна катастрофа.

Действието в операта се развива в Нагасаки, Япония, в края на XIX и началото на XX век. Лейтенант Пинкетрон, моряк от американския флот, акостира в Нагасаки. Той се запознава с младата японка Чо-чо-сан ( мадам Бътерфлай).  Двамата се влюбват и се женят. Пинкертон се връща отново в САЩ с кораба си, а Чо-чо-сан го чака заедно със сина им в продължение на три години да се върне в Япония и да бъдат отново заедно. Семейството й и приятелите й се опитват да я разубедят. Пинкертон се връща в Япония, но заедно с новата си съпруга, американка, за да отведе сина си в САЩ. Отхвърелна от единствения мъж, който някога е обичала, Чо-чо-сан слага край на живота си.

Обратно на очакванията, премиерата на Мадам Бътърфлай не преминава добре. Публиката бурно освирква труда на Пучини, може би поради източния привкус на творбата или заради приликата й с предишни негови опери. Лошите отзиви карат Пучини да спре операта веднага след премиерата й. Той редактира 90 минутната творба, разделяйки я на две действия и променяйки няколко аспекта. Четири месеца по-късно, той представя новата версия на операта пред Teatro Grande в италианския град Бреския. Този път публиката горещо приветства творбата, като вика Пучини на сцената цели 10 пъти. Световният триумф на Мадам Бътърфлай настъпва през 1907 година, след премиерата й в Metropolitan Opera  в Ню Йорк.


  • 0

БИОХИМИЯ НА ЛЮБОВТА

Категория : Знаете ли, че…

Endless love
От както свят светува, няма човек на земята, който да не е размишлявал на въпроса какво е любовта? Отговор на този сакрален въпрос, обаче все още не е намерен, тъй като любовта не е нещо, което може да бъде измерено, претеглено или изведено във формула. Разбира се това не спира опитите на разума да даде обяснение на най-търсеното ирационално явление в живота ни. И ето няколко любопитни факта, подбрани специално за вас от различни сфери на науката и световната култура и история, с които, ако не друго, поне може да се позабавляваме и научим нещо ново.
 
Императорът на ацтеките Монтезума (живял в периода 1398–1469 г.) е смятал шоколада за мощен афродизиак. Поради тази причина той пиел по 50 чаши шоколад на ден, преди да посети харема си от 600 жени. По онова време шоколадът е съществувал единствено под формата на напитка.
 
Терминът „любов“ произхожда от санскритската дума „lubhyati“, означаваща „желания“.
Годежният пръстен се носи на безименния пръст на лявата ръка. Този да го наречем „обичай“ идва от древните гърци, които смятали, че точно през този пръст минава „vena amoris“ или вената на любовта. Древните египтяни първи въвеждат брачните халки.
 Те са символизирали вечността, слънцето и луната.
Розите са традиционен символ на любовта и в зависимост от цвета си, могат да ни подскажат различните нюанси на любовта.  Например червените символизират страстта и дълбоката любов. Светло розовата роза символизира желание, страст и енергия, докато тъмно – розовата роза изказва благодарност. Розата без бодли е символ на любовта от пръв поглед, а жълтите рози могат да внушат приятелсво или ревност.
 
Науката е категорична, че когато човек се влюби в мозъка му се освобождава голямо количество допамин. Допаминът е химично производно на аминокиселината тирозин и участва в предаването на определени нервни импулси на различни нива на нервната система. В човешкия мозък (също и в мозъка на всички бозайници) съществува, така нареченият „център на удоволствието” – сложна структура от неврони, които взаимодействат с различни части на централната нервна система, където Допаминът играе особено важна роля. Този център играе ключова роля за получаването на приятни усещания при човека и животните. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Това обаче се регулира от сложна система за „дозиране”.
 
Изпитването на чувство на „любов, влюбеност” е пряко свързано с функцията на центъра за удоволствие. Отделянето на медиатора Допамин в точната доза провокира добро настроение, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чисто физиологически, процесите в организма, провокирани при влюбване не се различават от тези, настъпващи след приема на стимуланти, оттам идва и изразът „любовта е най-силният наркотик“.
 
Още древните гърци са смятали ябълката за символ на любовта. Келтите също са вярвали в това, тъй като ябълката е един от малкото плодове издържащи толкова дълго, след като бъдат откъснати.
Любопитни резултати показа научен опит, изследжащ група младежи, наскоро отхвърлени от техните любими. Опитът показва засилена дейност точно в този дял на мозъка, отговарящ за физическата болка.
Опити показват, че ако мъж и жена се срещнат в опасна, рискова ситуация, вероятността да се влюбят е в пъти по-голяма, отколкото, ако се срещнат в офиса или на улицата.
Изпепеляващата  любов трае средно около година, поради факта, че мозъкът не може да поддържа постоянно високи нивата  на хормоните и аминокиселините, влияещи върху любовната тръпка. Когато страстната любов отмине, обаче идва по-стабилната и уравновесена любов на привързаност. За да запазите страстта във връзката си жива, разнообразявайте общото си ежедневие със забавни и най – вече вълнуващи занимания, защото няма по-голям убиец на любовта от рутината.

  • 0

Шоколадът и Неговото Начало !

Категория : Знаете ли, че…

chocolatey goodness
Вечно – зеленото какаово дърво или теоброма какао (Theobroma cacao), виреещо главно в Мексико, Централна и Южна Америка се култивира и консумира в тези райони от над 3 000 години.

Какаовото масло започва да се използва първо в Мезоамерика (земите от северната част на долината Мексико до южните граници на Хондурас и Салвадор) едновременно, като питие и подправка за ястия. Шоколадът се е използвал, като напитка през по- голяма част от историята си. Древните архиви, както и намерените при разкопки артефакти,  датират употребата на щоколад още от времето на древната цивилизация на Олмеките, населяваща централната част на Мексико, преди повече от 3400 години. Намерените при разкопките предмети, показват, че древните народи са използвали бялата месеста част на какаовите зърна, като източник на ферментационна захар за производството на алкохолна напитка. Маите също са култивирали какаовото дърво, като са използвали какаовите зърна за производството на пенливо, горчиво питие, наподобяващо бира. Според разчетени наскоро йероглифи, Маиате са използвали какаото и в церемониалните си обреди.

В Новият свят шоколадът се е консумирал отново под формата на горчива, пикантна напитка, наричана Xocoatl (Ксокоатл), често подправяна с ванилия, люти чушлета и анато (подобно на куркумата растение, използвано за боядисване на храни в жълто до оранжево). Напитката Ксокоатл е използвана, като тонизиращо средство за борба с умората, свойство дължащо се на съдържанието на теобромин. Шоколадът винаги е бил смятан за скъпа и луксозна стока, особено в годнините преди Колумб да направи своето откритие, а какаовите зърна се били използвани за валута. Ацтеките, дори са използвали своя ситема, в която една пуйка е струвала 100 какаови зърна, а свежо авокадо се е разменяло на 3 какаови зърна. Всички завладяни от Ацтеките територии, в които са се отглеждали какаови дървета, били облагани с тежки данъци, наричани от Ацтеките – трибют.

До 16 век какаото и шоколадът остават абсолютно табу за Европейците. Жителите на Стария континент нито са виждали, нито чували за популярната напитка от Централна и Южна Америка. Всичко се променя, кокато испанските конкистадори завладяват Ацтеките и поставят началото на вноса на какао в Европа. В Испания луксозната суровина, бързо заваладява кралския двор, а за по- малко от век какаото и шоколадът достигат до всяко кътче на Стария континент. За да насмогнат на постоянно завишаващото се търсене и потребление, испанските армии заробват народите от Централна и Южна Америка, като ги принуждават да обработват плантациите от какаови дървета. Поради естеството си на много екзотична стока, в Испания шоколадът е бил достъпен само за кралските особи и знатните аристократични фамилии. В Англия, обаче знатното потекло не е било задължително, всеки разполагащ с пари е можел да се наслади на шоколадовата напитка.

Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 година. През 1689 година бележитият лекар и антрополог Ханс Слоун, измисля млечния шоколад (все още под формата на напитка) в Ямайка. Първоначално напитката е била използвана от тогавашните аптекари, като субстанция при направата на различни препарати за възбуда на апетита и възвръщане на загубено тегло или против стомашни неразположения. Няколко години по – късно Слоун решава да продаде рецептата на братята Кедбъри (Cadbury) – съсобственици в малка фабрика за шоколад в Бирмингам (Англия), по- късно превърнала се в най- голямия производител на шоколадови продукти в света.

Шоколадът в неговата твърда форма за първи път е приготвен през 1847 година. Джоузеф Фрай & Син първи смесват част от какаово масло със захар и шоколад (третиран с алкализиращ агент, редуциращ горчивината на какаото и придаващ мекота на вкуса), създавайки шоколадова емулсия, позволяваща втвърдяване и оформянето й в калъп. Като резултат те направили първото шоколадово блокче в съвременният смисъл на думата. Стотици години наред процесът на производство на шоколад остава непроменен до избухването на индустриалната революция през 18 – 19 век.

Благодарение на откритията на Холандската фамилия ван Хаутен (van Houten) масовото произвидството на вкусни, шоколадови блокчета става факт. Масовостта на производството понижава цената, като прави шоколадът достъпен за по- широк кръг от хора. През 18 век е създадена и първата механична „мелница“ прецеждаща какаовото масло, процес позволяващ направата на твърд, вкусен и траен шоколад,  във вида, в който го познаваме днес.