Вечно – зеленото какаово дърво или теоброма какао (Theobroma cacao), виреещо главно в Мексико, Централна и Южна Америка се култивира и консумира в тези райони от над 3 000 години.
Какаовото масло започва да се използва първо в Мезоамерика (земите от северната част на долината Мексико до южните граници на Хондурас и Салвадор) едновременно, като питие и подправка за ястия. Шоколадът се е използвал, като напитка през по- голяма част от историята си. Древните архиви, както и намерените при разкопки артефакти, датират употребата на щоколад още от времето на древната цивилизация на Олмеките, населяваща централната част на Мексико, преди повече от 3400 години. Намерените при разкопките предмети, показват, че древните народи са използвали бялата месеста част на какаовите зърна, като източник на ферментационна захар за производството на алкохолна напитка. Маите също са култивирали какаовото дърво, като са използвали какаовите зърна за производството на пенливо, горчиво питие, наподобяващо бира. Според разчетени наскоро йероглифи, Маиате са използвали какаото и в церемониалните си обреди.
В Новият свят шоколадът се е консумирал отново под формата на горчива, пикантна напитка, наричана Xocoatl (Ксокоатл), често подправяна с ванилия, люти чушлета и анато (подобно на куркумата растение, използвано за боядисване на храни в жълто до оранжево). Напитката Ксокоатл е използвана, като тонизиращо средство за борба с умората, свойство дължащо се на съдържанието на теобромин. Шоколадът винаги е бил смятан за скъпа и луксозна стока, особено в годнините преди Колумб да направи своето откритие, а какаовите зърна се били използвани за валута. Ацтеките, дори са използвали своя ситема, в която една пуйка е струвала 100 какаови зърна, а свежо авокадо се е разменяло на 3 какаови зърна. Всички завладяни от Ацтеките територии, в които са се отглеждали какаови дървета, били облагани с тежки данъци, наричани от Ацтеките – трибют.
До 16 век какаото и шоколадът остават абсолютно табу за Европейците. Жителите на Стария континент нито са виждали, нито чували за популярната напитка от Централна и Южна Америка. Всичко се променя, кокато испанските конкистадори завладяват Ацтеките и поставят началото на вноса на какао в Европа. В Испания луксозната суровина, бързо заваладява кралския двор, а за по- малко от век какаото и шоколадът достигат до всяко кътче на Стария континент. За да насмогнат на постоянно завишаващото се търсене и потребление, испанските армии заробват народите от Централна и Южна Америка, като ги принуждават да обработват плантациите от какаови дървета. Поради естеството си на много екзотична стока, в Испания шоколадът е бил достъпен само за кралските особи и знатните аристократични фамилии. В Англия, обаче знатното потекло не е било задължително, всеки разполагащ с пари е можел да се наслади на шоколадовата напитка.
Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 година. През 1689 година бележитият лекар и антрополог Ханс Слоун, измисля млечния шоколад (все още под формата на напитка) в Ямайка. Първоначално напитката е била използвана от тогавашните аптекари, като субстанция при направата на различни препарати за възбуда на апетита и възвръщане на загубено тегло или против стомашни неразположения. Няколко години по – късно Слоун решава да продаде рецептата на братята Кедбъри (Cadbury) – съсобственици в малка фабрика за шоколад в Бирмингам (Англия), по- късно превърнала се в най- голямия производител на шоколадови продукти в света.
Шоколадът в неговата твърда форма за първи път е приготвен през 1847 година. Джоузеф Фрай & Син първи смесват част от какаово масло със захар и шоколад (третиран с алкализиращ агент, редуциращ горчивината на какаото и придаващ мекота на вкуса), създавайки шоколадова емулсия, позволяваща втвърдяване и оформянето й в калъп. Като резултат те направили първото шоколадово блокче в съвременният смисъл на думата. Стотици години наред процесът на производство на шоколад остава непроменен до избухването на индустриалната революция през 18 – 19 век.
Благодарение на откритията на Холандската фамилия ван Хаутен (van Houten) масовото произвидството на вкусни, шоколадови блокчета става факт. Масовостта на производството понижава цената, като прави шоколадът достъпен за по- широк кръг от хора. През 18 век е създадена и първата механична „мелница“ прецеждаща какаовото масло, процес позволяващ направата на твърд, вкусен и траен шоколад, във вида, в който го познаваме днес.
